Частното финансиране на съдебни спорове навлиза с бързи темпове в ЕС и фрагментарните разпоредби на държавите членки не са достатъчни за регулацията му – необходимо е европейско решение. В ЕП предлагаме приемането на директива, която да гарантира спазването на минимални стандарти при такива правни казуси. Това коментира на форум във Варна Емил Радев, член на Европейския парламент от ГЕРБ/ЕНП, доктор по право и юрист с дългогодишен опит.
По покана на академичния състав на катедра „Правни науки” в Икономическия университет той взе участие в Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество”. Събитието беше официално открито от ректора на ИУ – Варна проф. Евгени Станимиров и ръководителя на катедра „Правни науки” във висшето учебно заведение доц. Андрияна Андреева.
В доклада си Емил Радев постави фокус върху финансирането на съдебни спорове от трети страни, определяно като „една от най-големите и влиятелни тенденции в гражданското правосъдие”. Отнася се до споразумение, при което трета страна финансира част или всички разходи на участник в съдебен спор, към който няма никакво друго отношение, освен възможността да получи в замяна определени приходи. Само за десетилетие тази практика се превърна в мултимилиардна индустрия в САЩ. В ЕС все още е ограничена предимно в Нидерландия и Германия, но се очаква през следващите години ролята й значително да нарасне.
В някои държави членки този инструмент е основен фактор при предявяването на колективни искове, но вече се прилага и при арбитражните дела, производствата по несъстоятелност, възстановяването на инвестиции, антитръстовите искове и др. Сред позитивите от частното финансиране на съдебни спорове Емил Радев открои улеснения достъп до правосъдие и възможността да се водят повече дела от обществен интерес. Като пример той посочи добре познати от американското кино сюжети за адвокатски кантори, които помагат на граждани да се изправят срещу мощни корпорации и да преобърнат в своя полза на пръв поглед обречени на неуспех дела.
Критиците на спонсорирането на съдебни спорове обаче предупреждават, че тази практика не гарантира справедливост на ищеца, а може да предизвика прекомерни икономически разходи и дори ръст на алтернативни и проблемни искове и на т.нар. „несериозни искове“. „Анализи сочат, че в Европа процентът на възвръщаемост за спонсорите може да достигне 300% или дори 3000%. Такова финансиране може да се използва и за преследване на стратегически цели от конкурентни предприятия, тъй като разходите и времето, загубени в несериозни съдебни спорове, влияят върху общата производителност и конкурентоспособност”, обясни Емил Радев. Той отчете, че не липсват предпоставки и за възникването на конфликт на интереси.
„За да ограничи рисковете и да изпревари негативните тенденции, Европейският парламент изработи доклад и преди месец прие резолюция с препоръки към Европейската комисия относно отговорното частно финансиране на съдебни спорове”, информира евродепутатът. Предлага се приемането на директива, която да реши не само важните етични въпроси, но и да наложи минимални стандарти за защита на прозрачността, независимостта, добросъвестното управление и капиталовата адекватност. Предвижда се система за издаване на разрешения за спонсорите на съдебни спорове. Целта й е да осигури предпазни мерки за ищците, като въведе задължение съдът да се уведомява за съществуването на търговско финансиране и за самоличността на спонсора по дадено дело, както и изискване за разкриването на информация за взаимоотношенията между спонсорите и другите участващи страни. За да се избегнат свръхпечалбите от самото финансиране, пък се предлага „таван” за приходите на спонсорите, така че за ищците да остават минимум 60% от присъденото обезщетение.
„Според прогнозите частното финансиране ще има все по-голямо отражение върху съдебни спорове за климата и околната среда и отговорността на предприятията. Експертите виждат потенциал и за увеличаване броя на исковете след кризата с COVID-19”, заяви още Емил Радев. По думите му европейските институции имат реална възможност да осигурят необходимата законодателна рамка, преди в целия ЕС да възникнат и да се утвърдят недобросъвестни практики от страна на спонсорите на дела.