Отговорната дигитална трансформация изисква не само ясни правила, но и добре подготвени специалисти, които разбират възможностите и рисковете на изкуствения интелект. Тази позиция изрази евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП доц. д-р Емил Радев при участието си в Националната научна конференция „Правото и бизнесът в съвременното общество“, организирана от катедра „Правни науки“ в Икономически университет – Варна.
„Не се налага например бъдещите юристи да бъдат и програмисти, но трябва да умеят да проверяват информацията, да разпознават алгоритмични пристрастия, да защитават личните данни и да оценяват правните последици от автоматизирани решения“, коментира Емил Радев, изтъквайки ролята на образованието. В изказването си той постави акцент върху нарастващата автономност на технологичните системи и необходимостта да се гарантира, че те няма да действат в противоречие с човешките интереси.
„Не е достатъчно само да зададем правилните цели. Нужно е предварително да ограничим и средствата, чрез които една технология може да ги преследва“, отбеляза Емил Радев. Той посочи примери от изследвания на автономни агенти и алгоритмични системи, които показват, че безопасността, безпристрастността и справедливостта не са непременно гарантирани. Според него един от най-сериозните рискове е прекомерното доверие в автоматизираните решения и приемането на резултатите им без критична проверка.
Евродепутатът подчерта, че развитието на изкуствения интелект носи геополитически и стратегически предимства, но технологичната мощ трябва да остане в служба на човека. По думите му безопасността трябва да бъде гарантирана на всеки етап – от проектирането и тестването до внедряването и използването на системите.
Като се позова на актуален доклад на Станфордския университет, той коментира, че способностите на изкуствения интелект нарастват изключително бързо. „Тестове за изпълнението на определени задачи сочат, че резултатите на водещите модели се повишават от 60% до почти 100% спрямо човешкото ниво само за една година. Разпространението на генеративния изкуствен интелект достига приблизително 53% от населението в рамките на три години. Технологията навлиза с историческа скорост, но промяната не е равномерна, а контролът и гаранциите за безопасност изостават“, отчете Емил Радев.
Той открои значението на европейския Акт за изкуствения интелект като регулаторна рамка, която цели да съчетае иновациите и конкурентоспособността със защитата на основните права, сигурността и човешкото достойнство. Евродепутатът бе категоричен, че при вреда от автономна система технологичната сложност не трябва да се превръща в оправдание за липса на отговорност. Необходимо е да се установи какви задължения са имали разработчикът, доставчикът, организацията, внедрила системата, и човекът, взел решение въз основа на получения резултат. На фона на усилията да се създава все по-мощен изкуствен интелект и хипотезите за развитието на свръхинтелект Емил Радев акцентира, че иновациите и защитата на човека не са противоположни цели. „Не можем да предвидим всяка бъдеща технологична промяна, но можем да работим за ясни правила, прозрачност, независим надзор и човешки контрол“, заяви още той.
